„След като прочетох книгата на Дора Валие за абстрактизма, се изстрелях напред. И този мой сериозен напредък аз го дължа изцяло на нея. Вярвам, че съм културно задължен към Дора Валие и поради този дълг, който нося към нея, аз дойдох тук да направя тази изложба и да говоря за нея“, казва още италианският писател.

ИЗЛОЖБАТА

Експозицията Abstracta е изложена в галерия „Средец“ на Министерството на културата до 17 юли и е под патронажа на президента на Република България Румен Радев. 

„От теоретичните идеи на Дора Валие художникът черпи вдъхновение за своите творби. Той сътворява съюз между изкуство, архитектура, наука и математика. Художествена разработка, която преоткрива изобразителния език на абстракцията в светлината на приноса на квантовата физика“, разказват организаторите на изложбата в София.

Атилио Таверна казва, че най-голямото удовлетворение, което изпитал с представянето на изложбата тук било, че в София е намерил преводач за книгата на Дора Валие. „Когато излиза книгата й през 1980 година, тя е публикувана във всички страни в Западния свят. Не е публикувана само в Русия и в България. Каква случайност е това, предвид, че Дора Валие е не само българка, ами е родена в София. И ще Ви кажа кое е най-голямото ми удовлетворение – преводачът, който превежда на изложбата, се нае да преведе книгата на Дора Валие на български език. И поради точно това удовлетворение, смятам, че си заслужаваха всичките ми усилия“, разказва той.

„Има проявен интерес от страна на  Националната художествена академия (НХА) в София изложбата да бъде показана и там, но все още не знаем какво ще стане. Много е хубаво пространството на Академията, но не знам с мен какво ще се случи“, казва той. А аз мечтая да реализираме и една конференция за студенти, защото за Дора Валие не може да се говори за 10-15 минути. Творческият й път е бил много динамичен. Тя се е срещала с различни концептуални теории, с които е трябвало да се конфронтира, посочва Атилио Таверна.

САМО ЕДНА СРЕЩА

През 70-те години на XX век Атилио Таверна отива в Париж, за да учи история. Учи при „Амо Парнас“ – италианска група артисти. „Те имаха много силни отношения с Италианското посолство и Италианския културен институт в Париж“, разказва художникът.

„Срещахме се в легендарни заведения, които бяха на мода. И беше практика навремето на витрините на тези заведения да се разполагат плакатите на текущи и предстоящи изложби. На един от тези афиши веднъж се спрях, защото ми направи впечатление изображението, което беше разположено на него – на руския артист Сергей Поляков. Това изображение беше абстрактно, с геометрични фигури, но с един известен реализъм. Това нещо много ме заинтригува. Оказа се, че галерията, където е изложбата, е на 300-400 метра и аз отидох да я видя. И отдолу на афиша пишеше: „Представено от Дора Валие“. Не знаех коя е тя. Отидох да видя изложбата и се озовах пред една жена, която беше на възрастта на майка ми. С черна коса, много впечатляваща, с добро физическо телосложение, женствена, с много силно изразена персоналност“, спомня си италианският художник.

Разказва, че картините на Поляков много му харесали. „Но това, което тя обясняваше за картините на Поляков, наистина ме докосна по един незабравим начин. Защото тя повтаряше едно и също нещо по различни начини, но винаги с един и същи краен резултат – че абстрактното изкуство е начин да кажем абстрактното чрез видимото. Това е нещо, което ни позволява да се разгърнем в необятното. За този момент това беше всичко. Видях картините, видях изложбата, срещнах се с нея, след което всеки продължи по своя път“, казва Таверна.

 „За мен, като че ли всичко там беше приключило. Дори и не си представях, че тя вече е била написала книга, която се казва „Абстрактното изкуство – космосът на чистото изображение“. Ако знаех, че тя ще бележи живота ми по такъв начин чрез тази своя книга, тогава, при първата ни среща, никога нямаше да я оставя да си отиде от живота ми“, казва той. Никога повече след това не среща лично Дора Валие.

КНИГАТА НА ДОРА ВАЛИЕ

Тя пише книгата между 1963 и 1964 година. Но изданието е публикувано от „Фламарион“ чак през 1980 година. В този период от написването до публикуването Дора Валие си задава въпроса как се заражда супрематизмът - как се е родил философски.

Таверна разказва, че Михаил Василевич Матюшин, Алексей Елисеевич Крученич и Казимир Северинович Малевич създават пиесата „Победата над слънцето“. Тя е написана на „заума език“, който самите те са изобретили. Спектакълът е представен един- единствен път в Санкт Петербург. „Но интересното е, че в тази театрална пиеса, която те са създали, се е намирало цялото бъдеще. Защото тази пиеса дава началото на руския супрематизъм и особено този на Малевич“, разказва италианският художник.  По думите му след 1913 година тримата автори на пиесата се разпръскват, но Малевич разписва своята теоритизация, базирайки се на този опит, който заедно са преживели. 

„Дора Валие успява да възстанови писмата, да ги открие, да ги съхрани, които са обект на обмен на кореспонденция, след като тримата са се разделили. И по този начин успяхме да проследим откъде стартира супрематизмът и как се развива в бъдещето“, казва Атилио Таверна. 

Той подчертава, че в едно от писмата си Малевич обяснява: „Нищото, което аз познавам, е нищото от нищото“. „И трябва да си зададем тук въпроса дали това е нещо ново. Не, не е ново, защото вече през мистичния период то се е проявявало. Майстер Екхард казва: „Аз съм нищото и поради това съм всичко“, припомня той.  

Художникът отбелязва, че периодът, в който Дора Валие изучава всичкото това, е през 70-те години на XX век. Точно в този период, когато върви това теоретизиране на Дора Валие по тази теория, американците измислят нов слоган – less is more (малкото е повече - от англ. ез.). „Но това вече Малевич го е заявил. Т.е. нямало е нищо по-малко от малкото, което е направил Малевич. И всъщност може да кажем, че американците с този слоган имитират Малевич. И след като Дора Валие изучава от една страна тримата абстрактисти, а от друга – тази „нова американска теория“, тя приключва проучването си и дава всичките си ръкописи на „Фамарион“. Именно той публикува книгата през 1980 година“, разказва Таверна.  

По думите му тогава френската критика определя Дора Валие като може би една от петте най-добри теоретици в света. В Италия книгата е публикувана през 1984 година. „Аз я прочетох веднага, след като излезе. И прочитът на тази книга ме върна 12-13 години назад във времето, когато я срещнах. И тогава се упрекнах за това, че навремето не съм знаел колко важна ще се окаже Дора Валие, за да вляза в по-тесен контакт с нея и поне малко да си поговорим“, казва италианският художник.

ЗА ДОРА ВАЛИЕ

Дора Увалиева напуска България през 1950 година и се установява в Париж. Там добива популярност като Дора Валие. Изучава византийско изкуство и защитава дисертация в университета в Падуа. През 1953 г. се присъединява към списанието "Каи д’Ар", наследявайки Жак Дюпен. По този начин се запознава с Жорж Брак, Пикасо и много от големите художници на 20-и век. През 1967 г. публикува L-Art Abstrait, където проследява историята на абстракцията, нейната поява в живописта и скулптурата. 

„След публикуването на книгата през 1980 година, френската преса взе много интервюта от нея, стана популярна и така нещата напред за нея продължиха. В  едно от интервютата тя казва: „Аз никога не съм се чувствала изкуствовед. По-скоро се чувства като човек, който е писал за неща, които не съществуват, но които можеха да съществуват“. Това е декларацията, която Дора Валие прави пред журналистите“, разказва Атилио Таверна.

Той посочва, че преди около пет години в квантистиката са открити временните кристали. „Това са кристали, които живеят 70-80 секунди, защото имат анатомична мрежа, която е много слаба. Появяват се и изчезват“, казва той. Когато вижда изображение на такива кристали, го изпраща на своя приятелка, която е директор на всички музеи в Рим. И я пита: „Сега, кажи ми, като виждаш това изображение, не намираш ли моето творчество в нея?“ А жената отговоря: „Да, точно това е, което намирам“.

„Съгласни сме, че моето творчество е като в тази картина. Само че моята картина е направена преди 30 години, а не преди четири-пет. И всъщност тази случка доказва предсказанията на Дора Валие, че правим нещо, което не съществува, но е можело да съществува“, казва италианският художник.

Атилио Таверна (1945) живее и работи в Басано дел Грапа (Виченца). Учи живопис в Академията за изящни изкуства във Венеция. Основополагаща за кариерата му е срещата му в средата на 70-те години с професор Дино Формаджо, известен естет, с когото започва теоретични изследвания. След дълъг престой в Париж, заминава за САЩ и през 1989 г. публикува теоретичното изследване „Проучване над хипотеза за форма“. Прави изложби в различни градове на област Венето, Италия, и Германия.